Основен поминък в Казанлъшкия регион били скотовъдството и земеделието, извършвани по примитивен начин.
Домакинствата произвеждали и изработвали всичко необходимо за прехраната и облеклото на своите членове - платовете, дрехите, съдовете, мебелите.
Специализацията на труда - занаятите - грънчарството, дърводелството, железарството, кожарството, се появили и развили по-късно и също били свързани с непосредствените нужди на ежедневието. Облеклото, домашното обзавеждане и оръдията на труда, освен практическо предназначение, носят усет за хармония и красота, който буди възхищение и днес. В късното Средновековие и през Възраждането градският бит започнал все повече да се различава от селския.
В Казанлък занаятите, и най-вече тези, свързани със спецификата на промишлеността на региона, най-важната от които розопроизводството, преживяват разцвет - абаджийство, гайтанджийство, папукчийство, ковачество, казанджийство, стъкларство…
Организират се седмични пазари, събори и панаири, които "сверяват часовника" на местните производители и стимулират взаимоотношенията с други региони. Развиват се занаятчийските сдружения. Появяват се първите машини и манифактурата. Откриват се първите фабрики, расте броят на наемните работници. Облеклото и предметите на бита се променят. Навлиза европейският начин на живот. Ала битът не е само труд и материални постижения - той е радост от произведеното, надежда за бъдещето, разочарование и вяра, радост и скръб. А от тях се раждат обреди и вярвания, традиции и обичаи, легенди и приказки, песни и танци.
Етнографски комплекс "Кулата"
Спокойната атмосфера на старите казанлъшки къщи може да се усети в Етнографски комплекс "Кулата". Красивата бяла църква в северния край на малкото площадче и кокетно подредените около него къщи и малки дюкянчета придават старовремски уют на тази възрожденска част на града. И днес гостоприемните домакини на комплекса ще ви посрещнат на чашка розов ликьор и розово сладко в двора и ще ви разкажат за миналото и настоящето на Казанлък. Сега музей, а някога известната като "Хаджиеновата къща", сега етнографски комплекс е принадлежала на заможни розопроизводители.
Още при влизането си посетителите ще видят разположената до навеса "гюлпана" (примитивна розоварна) и уникална колекция от селскостопански сечива и инвентар. Къщата е разположена сред градина от дървета, чимшири и трендафили. В архитектуро отношение тя е асиметрична, двуетажна. Първото ниво са работни помещения и маза, а вторият етаж е с открит голям чардак с кьошк и 3 стаи - кухня, спалня и гостна. В съседния двор сред цветна градина е скътана селската къща. Тя е с две стаи - соба и кухня и впечатлява със своята практичност и скромност. През малките прозорци, светлината огрява пъстрите съдове по полиците, шарените черги и възглавници. В съседство стар дюкян предлага продукти на маслодайната роза и творения на занаятчийското изкуство, а срещу него се намират майсторите - лютиери, както и медникарската работилница. В етнографския комплекс могат да бъдат видяни много ритуали от местни и традиционни празници по предварителна заявка.
