История на занаятите

Възникване и разрастване на град Казанлък - първи занаяти

Около 1370 г. османските турци завладяват Казанлъшката долина. Първата турска махала е създадена на десния бряг на Старата река, срещу българското селище. За управител е назначен Сараджа паша, чиято задача е да охранява долината и близките проходи. По-късно към турската махала се присъединяват жителите на две близки села - Субашкьой и Томарсала. Най-старият запазен документ от това време е турски надгробен паметник от 1420 г. Името на град Казанлък обаче се споменава още в края на XIV в. в тефтерите на дубровнишкия търговец Бенедето Рести. През 1652 г. турският пътешественик Евлия Челеби дава сведения, че градът има две медресета, два хамама и 1060 къщи, от които една трета са български.

С разрастването на най-старата махала в града - Куленската - се появява втора махала, Калпакчийската. Тя е разположена в югоизточния край на града. Основните занаяти, които се развиват тук, са калпакчийският (откъдето и произлиза наименованието на махалата) и кожухарският. Малко по-късно възниква и Новенската махала, в която се заселват българи от Копривщица, Калофер, Карлово и други градове от подбалканския район и Средногорието. Последната махала възниква върху част от земеделската земя на града - "на къра".

Развитие на занаятите през Възраждането

През епохата на Възраждането в Казанлък се развиват над 50 занаята. В първата половина на XIX век в града има над 2400 майстори, калфи и чираци. Характерното за района розопроизводство дава силен тласък на развитието на медникарството, тенекиджийството, калайджийството и бъчварството.

Развитие на занаятите след освобождение от турско робство

След Освобождението занаятите в Казанлък западат поради загубата на пазарите в огромната Османска империя. Започва съвременното развитие на града.

След Първата световна война в Казанлък възникват нови предприятия, които определят бъдещото промишлено развитие на града и до днес. През 1924 г. в града се създава военна фабрика "Арсенал" с помоща на тогавашния военен министър генерал Иван Вълков. Освен военно производство, заводът развива и машиностроене - изработват се фрези, стругове, бормашини, инструменти, твърди сплави, пружини и др.

През 1924 г. група български майстори на цигулки, виолончела и други музикални инструменти, работещи по италиански маниер от град Кремона, Италия, започват производството на щрайхови музикални инструменти. Така се поставя началото на фабрика "Българска Кремона".

През 1928 г. френско-българско акционерно дружество организира производство на копринени платове в Казанлък. По-късно фабрика "Роза" произвежда изкуствени коприни, технически тъкани и др. Пак през 1928 г. започва и сглобяването на самолети от чешката фирма "Аеро-Прага". След това тя е купена от италианската фирма "Капрони-Милано", която сглобява и произвежда самолетите "Чучулига", "Фазан" и безмоторни аероплани.

През 1931 г. английският тръст "Коац" изгражда в Казанлък единствената фабрика у нас за производство на конци за ръчен и машинен шев.

Създават се и няколко научни института, които са свързани с основното производство в Казанлък. През 1907 г. е създадено опитно поле за розата и етерично-маслените култури, който по-късно прераства е институт.

От края на Втората световна война до наши дни

В края на 40-те и през 50-те и 60-те години на двадесетото столетие в Казанлък се създават редица нови предприятия. Хлебозавод "Марко Чернев" за производство на хляб и хлебни изделия е пуснат в действие през 1947 г. От 1969 г. влиза в производство нов завод за хляб, закуски, сладкарски производства и газирани напитки. През 1948 г. фабрика "Първи май" започва производство на резервни части за текстилните предприятия - совалки, кросна, шпули, вретена и др. Фабрика "Българска роза" от 1949 г. произвежда българско розово масло, етерични продукти, конкрети и парфюмерийни производства. Завод за производства на пътни и строителни машини "Бончо Шанов" е открит през 1963 г. Днес той се нарича "М+С Хидравлик" и произвежда хидравлични изделия. През същия период и през следващите десетилетия се създават още:

• Завод "Зино" за производство на енстандартно оборудване;
• Фабрика "Георги Кирков" за производство на противопожарни маркучи, безконечни ленти и ремъци за тютюневата промишленост;
• Консервна фабрика "Петко Манолов" - днес "Компо' - за производство на компоти, конфитюри и стерилизирани зеленчуци;
• ДСП "Винпром" за производство на вина и ракии;
• ДСП "Родопа" за месо и трайни колбаси;
• ДСП "Обединени" за производство на метални конструкции, мебели, резервни части и др.;
• ТПК "Септември" за шивашки услуги;
• ТПК "Единство" за производство на обувки, зандали и чехли;
• Прокомбинат "Бузлуджа" за картонени и хартиени опаковки;
• Прокомбинат "Розова долина" за поправка на електрически уреди, облекло, часовници и др.;
• Комбинат "Димитър Благоев" - днес "Катекс" - се развива на основата на акционерно дружество "Розова долина". Братя Стайнови създават предприятие за прежди и платове, което от 1965 г. се превръща в един от най-големите комбинати за камгарни прежди и фини вълнени платове;

Завод "България" - наследникът на създадената от английския тръст "Коац" фабрика - изнася е цял свят конци за трикотажните, обущарските, сарашките, рибарските и други производства. Завод "Капрони-Милано", преименуван през 1967 г. на "Хидравлика", е специализиран в производството на клапани, цилиндри, дросели, филтри и други хидравлични изделия. Функционира и Институт по хидравлика, в който се проектират машини, възли и детайли за хидравличната промишленост.

Съвремнни занаятчии

Съвремнното занаятчийство бележи своя нов възход в първите години на 21-ви век. Преориентирането на част от населението към корените на занаятчийството е обусловено от политическата промяна в България през 1989 г. и търсене на нови начини за препитание след икономическия срив. Все повече и повече млади хора търсят своята реализация в тази област.

Появяват се и първите сдружения на занаятчиите - лютиери, майстори на художествени заняти и приложни изкуства.

Все по-богата е и палитрата на представените занаятчии: лютиери, грънчари, майстори на рисуваното стъкло и коприна, традиционните представители на художественото изкуство, майстори на дървопластиката и металопластиката, ювелири и др.

През 2007 г. се откри и първия представителен магазин на обединениете майстори занаятчии - магазин "Яхната" (намиращ се от дясната страна на входа за Тюлбето).